Организаторите на Международния фестивал на книгата в Единбург са „много развълнувани“ от постигнатия успех на събитието, което привлече повече от 100 000 посетители през август, предаде ДПА.  

Писатели като Маргарет Атууд, Салман Рушди, Филипа Грегъри и Мариан Кийс бяха сред участниците на фестивала, който започна на 10 август и приключи на 25.08.

Новооткритият Единбургски институт, където се проведе книжния форум, бе посетен от над 100 000 души, а продажбите на билети и книги са се увеличили значително в сравнение с предишни години, съобщиха организаторите. Броят на събитията в рамките на фестивала бе почти 600.

Джени Найвън, директор на Международния фестивал на книгата в Единбург, каза: „Развълнувани сме от успеха на тазгодишния Фестивал на книгата. По време на събитията, които също включваха дебати и дискусии, имаше многобройна

Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян обяви благотворителна кампания за набиране на детски книги в помощ на читалищните библиотеки в областта, каза директорът Милка Матева.

Решението е взето, след молби от библиотеки към народните читалища.

Читалищните библиотеки имат изключително ограничен бюджет и трудно отделят средства за нова литература. А през лятото идват внучетата при бабите и дядовците и търсят книжки за четене, посочи Матева.

Още с началото на кампанията преди дни, много хора се отзовали и събраните детски книжки са над триста. Те са разпределени за осем библиотеки в областта - по около 40 книги на библиотека.

Кампанията на Регионалната библиотека продължава, каза още Милка Матева. 

Библиотеките имат основна функция  да са носителите на културата и историята. Това каза посланикът на Швеция у нас Катарина Рагнит при откриването на шведския литературен кът в Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“ (НБКМ) днес.

Катарина Рагнит отбеляза, че се надява това събитие да бъде източник на вдъхновение на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти, които изучават шведски език, както и за всички хора, които говорят езика или са искали да го научат. „Надявам се, че семействата, които са смесени, ще продължат да поддържат българския и шведския езици“, допълни още тя.

Шведският посланик коментира, че в голяма степен книгите са точка, чрез която се запознаваме с езика и културата на една нация. Не говоря само за класическата литература, а също и за съвременните трилъри, криминални и романтични романи и много други добри кни

Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

Националният литературен музей продължава да пази паметта за годината живот на младото семейство Пейо Яворов и Лора, независимо че сградата, в която е апартаментът, съхранил стъпките им, често е обект на противоречиви интереси, разказват от екипа на музея.

Главният уредник Иво Милтенов уточнява, че това е място на уют и срещи, за които днес само можем да копнеем. „Трагичният пламък на Яворов и Лора продължава да гори и напомня, че са го носили живи хора, които са очаквали велико бъдеще“, казва той.

От екипа на НЛМ обзавеждането е в стил сецесион – модното течение за началото на миналия век. Зад вратата присъства и модерната за времето кахлена печка – произведение на изкуството с керамични плочки. „Именно с думата „модерност“ може да се определи ролята на Яворов и Лора в българския живот - два локомотива, които издърпват български